Умна и красива. Мис ПМГ, лице на Шумен, Мис Шумен, Мис България 2006 и редица награди от литературни конкурси. Това е тя – Славена Вътова.
Какви са спомените Ви от ПМГ?
– Спомените в ПМГ са ми най-хубавите! Първо – голяма, истинка, въодушевена любов, която беше от моя клас! Вторият е една учителка, която никога няма да забравя – Пепа Христова. Тя ми преподаваше по литература и денонощно ме гонеше да участвам в едни конкурси по литература, а аз винаги и отговарях с „Не, моля Ви се г-жо.”, но благодарение на нея съм печелила и награди от конкурсите. Много се биех, бягах от час, за което се надявам никой да не ми се сърди, иначе си правехме много хубави сандвичи. Но най-хубавият спомен ми е тази голяма любов, която си изживях тогава.
Как започна всичко, преди да стигнете до „Мис България”?
– Всичко започна, когато влязох в Математическата Гимназия, влязох, бях 8 клас с паралелка немски и се провеждаше конкурса „Мис и Мистър ПМГ”. Тогава бяхме зайци и батковците и какичките за нас от 11-12 крас ни раздаваха моркови. Аз имах едни познати от 11-12 клас и те веднъж влизат в класната стая и молят да ме пуснат да изляза. Единият беше Николай Катранджиев и аз му викам „Какво става бе Ники”, той ми отвръща, че ще ме записват за конкурса. Макар и с не голямо желание ме записаха и тогава станах „Мис ПМГ”. Те са навързани нещата, после станах „Топ Модел на Шумен”, „Топ Лице на Шумен” и после „Мис Шумен”. Конкурсите дойдоха ей така и имах чувството, че се случва за много кратко време. Завърших 10 клас в ПМГ и 11 и 12 ги изкарах в София.
А какво е сега чувството, когато се върнеш в родния град?
– Повече от прекрасно, ако трябва да съм честна. Тук са едни от най-хубавите ми спомени, също и приятелите. Когато си идвам, то е за няколско часа попринцип и минавам по улиците където имам спомени.
Как се чувствате сега, като носите този статует?
– То е отговорност до такава степен да я изживяваш и да си я налагаш един вид. На мен ми беше много хубаво, но бях и много малка – 17 години, когато станах „Мис България”, а от днешна гледна точка, сега, когато съм на 23 и си мисля, че ще го изживея по съвсем друг начин. Бях много изплашена и беше пълна лудница. Пътувах по 3 пъти на седмица София – Шумен, трябваше да наваксвам часове, отсъствия. Съответно свърши и сега много искам да се повтори пак, но няма как.
Разбрахме, че по химия не сте били много добре.
– Да, по химия, математика… Но бях много добра с езиците, литературата. Имам брат, който е с 2 години по-голям от мен, той беше добър по математика, но по литература беше зле. Той като се върне аз му давам математика, а той на мен есетата. И така си помагахме.
Ако не се беше случило всичко това, сега с какво щяхте да се занимавате?
– Ако имах кристална топка щях да ти кажа. (смее се) Но не знам, сигурно щях да се занимавам с нещо, което харесвам, както и в случая, но просто така се случи. Аз съм убедена, че на човек му се случват тези неща, които привлича към себе си. Само, че ти не си на ясно какво искаш да правиш, но искаш да вървиш напред. Ти опитваш. Аз, ако никога не бях се явявала на кастинг, нямало е да имам тази възможност да ме изберат. Трябва да правиш това, с което ще успееш. Не е казано, че трябва да е свързано с конкурс за красота. Всичко става с желание.
Какво ще пожелаете на учениците от ПМГ.
– Ще пожелая да изживеят поне 10 % от това, което съм изживяла в ПМГ, защото наистина там са ми най-хубавите спомени.
E-news 